Убий невежеството! :: Приказка за сляпата любов

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.09.2009 13:50 - Приказка за сляпата любов

Автор: spasymyr Категория: Тя и той

Прочетен: 2813 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.09.2009 14:21

Носи се приказка,че веднъж се събрали в един ъгъл на земята всички човешки чувства и качества.Когато Скуката за трети път се прозинала,Лудоста и предложила: -Хайде да играем на криеница! Интригата приповдигнала вежди: -Криеница!Що за игра е това? Лудоста и отговорила, че един от тях затваря очи и брои до милион до като другите се крият.И този, който последен намерят, ще търси, като предишния. Ентусиазма затанцувал с Еуфорията. Радоста така подскачала,че убедила Съмнението.Само Апатията,която никога и нищо не я интересувало се отказала да участва в играта. Истината предпочитала да не се крие,защото в края на краищата винаги я намират. Гордоста казала,че това е глупава игра(освен нея самата, нищо друго не я вълнува). Страхът не искал да рискува. -Едно,две,три - започнала да брои Лудоста. Първо се скрил Мързела,зад най-близкия камък на пътя. Вярата се издигнала на небесата,а Зависта се скрила в сянката на Триумфа,който със собствени сили се изкачил и разположил в короната на най-високото дърво. Благородството много дълго време не могло да се скрие,защото всяко място което намирало за прикритие, идеално му се струвало за неговите приятели. Кристално-чистото езеро е за Красотата. Цепнатината в дървото е за Страхът. Крилото на пеперудата е за Сладострастието. Полъха на вятъра е за Свободата... И така,Благородството се замаскирало в лъч от слънцето. Егоизма намерил само за себе си топло и уютно местенце. Лъжата се скрила на дъното на океана(а всъщност се качила на дъгата). Страста и Желанието се затаили в гърлото на вулкан. Загриженоста не помня - къде се беше скрила,но това не е от значение. Когато Лудоста преброила до 999.999,Любовта все още търсила своето място, но всички места били заети.Изведнъж видяла, дивен розов храст и решила да се скрие между цветовете му. -Милион!-Преброила Лудоста и започнала да търси. Първо разбира се намерила Мързела. После чула как Вярата спори с Бог за Страста и Желанието.Разбрала,че са там по изригването на вулкана.След това, Лудоста видяла Зависта и се досетила къде се крие Триумфа,а Егоизма не трябвало да се търси,защото там където се криел бил улей на пчели,които гонили натрапника. В търсенето си Лудоста се навела да пие вода от ручей и видяла Красотата. Съмнението стояло край ограда, все още питащо се от коя страна да се скрие.
И така всички били намерени: Таланта - в свежа и сочна трева. Тъгата - в тъмна пещера. Лъжата - в дъгата(ако трябва да сме честни на дъното на океана).:) Само Любовта не могли да намерят. Лудоста търсила зад всяко дърво,във всяко езеро,зад всеки връх и накрая решила да погледне в храста от рози и когато размърдала цветовете чула вик.
Острите шипове на розите ранили очите на Любовта. Лудоста незнаела какво да прави и започнала да се извинява, да плаче,молила се и искала прошка,а за изкупление на вината си обещала на Любовта да я води през целият и живот. И до сега Любовта е сляпа и Лудоста я води за ръка.

Нагоре