Ще чуваш моят смях, когато тишината между вас настъпи.
Ще са ти смешни даже и шегичките ми тъпи...
Ще разбереш, че щастие с пари не може да се купи! 
Ще се мразиш всеки път, когато тя ти каже "скъпи".
Бяхме двама с теб, бяхме силни много пъти..
 
Ще изтрия всичките следи, които ти остави.
Ще си мислиш, че ме мразиш, а аз, че ме забрави...
Ще се сещаме един за друг рядко, предимно, когато сме пияни.
Ще се връщаме отново там... там, където няма рани.

Всичко ще премине - часовник време ще отмери,
ще си въобразим, че вървим напред, а същност ще сме спрели.
На нея дал си ти хълката златна, с камъчета бели.
Била ти половинка, а някога си мислех, че сме цели...
Сръвнявала се с мене чух, не може тя с мене да се мери!

Бяхме двама с теб, бяхме силни много пъти...